Повече за БЪЛГАРИЯ

Увеличи

Обща информация

България е разположена в Югоизточна Европа, североизточната част на Балканския полуостров. Река Дунав формира северната граница на България с Румъния. На запад границите са със Сърбия и Македония, а на юг съседи са Турция и Гърция. На изток България граничи с Черно море, което я свързва с Русия, Украйна и Грузия. Черноморската граница е дълга 378км.

Климат: По-голямата част от България е с умерено-континентален климат. Четирите ясно изразени сезона в комбинация с разнообразните природни дадености - планини с широколистна и иглолистна растителност; хълмисти равнини; живописни речни долини; море - създават множество специфични микроклиматични условия. Пролетта е мека, лятото е топло, есента - прохладна и слънчева, а зимата - не много студена със снеговалежи по високите планини. Поради това България е предпочитано място за отдих от туристите.

Черно море оказва влияние на климата в крайбрежната част на източна България. Поради това в тази област зимата е по-мека. Средната температура на въздуха през януари е 0–3 °С, а през юли 22–23 °С. Количеството на валежите е сравнително равномерно през четирите сезона.

Високите планински райони имат относително ниски температури и обилни снеговалежи, което създава добри условия за зимни спортове и туризъм. На места снегът се задържа над 200 дни в годината.

История: Археологическите открития показват, че територията на България е обитавана още от Каменната ера. От това време датира Вълчитрънското съкровище. То е най-старото златно съкровище в света и e открито край град Варна.

В бронзовата епоха по българските земи се заселват траките . През VI век на Балканския полуостров се заселват славяни, а през втората половина на VII век - прабългари.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет. Границите са разширени до Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Икономиката и културата отново са в разцвет.
През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабва страната и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия. През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България. На 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизация и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става първият демократично избран президент на страната.

След 1996 г. основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и НАТО. През 2004 г. България става член на НАТО. Очаква се страната да бъде приета в Европейския съюз в началото на 2007 г.